Обществени сгради

    Обект на архитектурата стават и производствените сгради, с което напълно се променя както техният облик, така и условията за труд на работниците в индустрията и селското стопанство. Новият подход към архитектурните проблеми намира отражение и в архитектурния образ на отделните сгради. Първите обществени сгради, построени след войната, са: Мавзолей „ Г. Димитров“ — арх. Г. Овчаров и арх. Р. Рибаров (1949), Народната библиотека — арх. И. Васильов и арх. Д. Цолов (1942—1952), стадион „В. Левски*' — арх. Д. Сугарев с колектив (1953). Те се отличават с чистота на архитектурната линия и чувство за мярка при употребата на класическите архитектурни форми. През 1956 завършва изграждането на централната част на София. В ансамбъла на столичния център участвуват сградите на Партийния дом — арх. П. Златев с колектив, Държавния съвет и хотел „Балкан“, Министерския съвет и ЦУМ, създадени от авторски колективи под ръководството на архитектите К. Николов, Д. Цолов и И. Данчов. В техния облик е търсена монументалност и строга внушителност, постигнати за сметка на чистотата във функционалното решение и употребата на архитектурни форми от миналото. Значителни обществени сгради от този период в др. градове на страната са: жп. гарите в Шумен и Русе, библиотеката-музей във В. Търново, хотел „Тримонциум“ в Пловдив и др. Формирането на образа на социалистическата българска архитектура е основен проблем на общественото строителство. Ускорените темпове на строителството през периода 1954 —1972 довеждат в някои случаи до създаване на подражателна и бедна по изразност архитектура. В по-значителни сгради, създадени през този период обаче, се проявяват белезите на конструктивна и функционална чистота и изисканост на архитектурните форми: Драматичния театър във В. Търново (арх. Т. Никифоров); Операта в Ст. Загора (архитекти М. Соколовски, Б. Камиларов и Ц. Хаджистойчев); Културния дом в Карлово (архитекти Вл. Лазаров, И. Татаров и И. Иванчев); Двореца на спорта и културата във Варна (арх. С. Колчев с колектив); Телевизионната кула в София (арх. Л. Попдонев); сградата на БТА (арх. Е. Зидаров); спортната зала „Универсиада“ (архитекти Ал. Баров, И. Иванчев и И. Татаров) и зала „Фестивална“ (арх. И. Татаров и арх. Д. Владишки) в София; хотел „Плиска“ в София (арх. Хр. Цветков); хотел-ресторант в Сливен (арх. К. Кожухаров); хо-тел „София“ (арх. Ал. Баров) и хотел „Рила“ (арх. Г. Стоилов) в София.