Възрожденски къщи

Националният музей „Васил Левски” - Карлово.

    Периодът на Българското Възраждане (XVIII в. — 1878) е време на разцвет в архитектурното творчество. През XVIII и XIX в. жилищната архитектура се развива в затворените райони на икономическия живот, поради което образува групи със специфичен архитектурен характер. В Средна и Източна Стара планина се създава старопланинската дървена къща, отличаваща се с интимната си архитектура и изобилие на дърворезбена украса.Пловдивската къща е представителна с архитектура, в която еклектично се смесват елементи от различните стилове и в украсата й участвува орнаменталната и пейзажнаживопис.Родопската къща е подчертано монументална, без украсни елементи.В къщите на Банско и Разлог лаконичната архитектура съжителствува със стенописна украса.Общият подем на строителството дава тласък на развитието на худо¬жествените занаяти, дърворезбата и орнаменталната живопис.

    Обществени сгради, строени през този период, са многобройните училища, търговските мази, ханищата и др. През последните десетилетия преди Освобождението градоустройственият облик на селищата се променя. Централно място в него заемат училищата, създават се търговски и занаятчийски чаршии, къщите се включват в уличния силует, часовникови кули и камбанарии са доминанти в общоселищиия силует.