Архитекти

    След Освобождението (1878) успоредно с отмирането на възрожденските строителни традиции в българската архитектура навлизат неокласицизмът й ампирът, носени от западните архитекти, дошли да работят в България.Строят се богати и представителни жилищни сгради главно в София, Бургас, Русе, както и много нови обществени сгради: Народният театър в София (1907, арх. Хелмер и Фелнер); Народното събрание (1885, арх. К- Йованович); храмът-паметник „Александър Невски" (1904—1912, арх. Ал. Померан- цев); Военният клуб в София (арх. А. Колар). През 90-те години започват своята дейност първите български архитекти — П. Момчилов, Н. Лазаров, Й. Миланов, Н. Торбов и др. Те се стремят да създадат нова, българска архитектура, чиито форми търсят в общественото строителство от II бълг. държава (сградата на Софийските минерални бани, Синодалната палата). Това течение съществува до II световна война (1939—1945), като се бори с привържениците на неокласицизма и с модните тогава течения на функционализма и конструктивизма. По-значителни обществени сгради, построени в периода между двете световни войни, са Съдебната палата в София (1928—1936, арх. П. Койчев), Българската народна банка (1931 —1939, ахр. И. Васи-льов и арх. Д. Цолов), хотел и зала „България“ (1934— 1937, арх. С. Белковски) и др.