Църкви и манастири

    Общият подем на строителството през този период дава тласък на развитие на църковната архитектура. Възрожденската църковна архитектура преживява три периода на развитие. През II пол. на XVIII в. в българските земи основен тип църковна сграда става трикорабната псевдобазилика — Митрополитската цъкква в Самоков (1791). През 30-те години на XIX в. от този тип се раждат образци като ц. „Света Богородица" в Пазарджик и „Света Троица“ в Банско, ц. в Рилския манастир, ц. „Успение Богородично“ в Елена. След Кримската война (1856) настъпва третият период, в който основен архитектурен стил е църквата с купол. Представители на куполната църква са ц.„Света Троица“ в Свищов и „Свети Константин в Елена“ в Търново. Известни майстори- строители са Алекси Рилец, майстор Павел Иванович майстор Миленко, Никола Фичев, Генчо Новаков, Значителни образци на архитектурното творчество са ансамблите на Рилския манастир, Преображенския манастир, Троянския манастир, Роженския манастир и Бачковския манастир.